Счетоводството, като измерване, рисуване, фотография  и тем подобни

 

За незапознатите, а това са много много хора, счетоводството е задължителна бюрократична дейност свързана с документи и папки. То изглежда сухо, скучно бреме. Счетоводителя е част от администрацията. Сякаш съществува Бизнеса и паралелно с него една друга вселена на бюрокрация и счетоводство. Хората искат да се занимават с първото и колкото се може по-малко с второто.

Та за какво е изобщо това счетоводство? Дай да го отменим.

Какво става като разчистим и подредим папките с документи?

Та основната цел и идея на счетоводството е да измерва Богатството. Какво притежава и какво дължи един бизнес. Това е нещо близко до фотографията, само че с числа и сметки. Та правиш новогодишна снимка на твоя бизнес, също така и кратко ретроспективно видео клипче за изминалата година, пращаш го на държавата и тя казва – „О, момчето преяжда с луканка – тогава да плати едиколко си данъци“ или „О, момчето работи много за всички нас, но сега му е трудно – да не плаща данъци тоя път“.

Тъй като бизнеса е нещо динамично и част от една среда. То тоя бизнес работи с много други бизнеси и хора и институции. Та тези субекти основни си взаимодействат като търгуват, извършват сделки и работят един с друг. Поради нашата раздалеченост, характера на стоките и услугите и самата глобализация, за да може да има доверие, заинтересованите страни да се оценят една друга и да стигнат до сделка, то те си гледат старите снимки и клипчета. По този начин бизнесите придобиват информация и увереност при работата си – с кой колко може да се работи.

Та ограниченията на фотографията важат в пълна сила и за счетоводството. То е ясно на всички. Тъй като ти сам си правиш снимки (селфи дет се вика) и имаш 3 месеца да го публикуваш, то това селфи има голяма вероятност да не отговаря на истината или най-малкото да те представя в желаната от теб светлина(било то убавец или саможертвен светец). Та всички си разглеждат снимките и клипчетата, но с едно на ум.

Заинтересовани лица с власт могат да преглеждат допълнително твоите снимки. В този случай всеки търси в снимките, каквото го интересува : Има ли кола? Има ли приятели?Има ли къща? Има ли баня с 2 тоалетни? Прави ли се на голям светец за да плаща малко данъци? Ще може ли да ми върне парите? ... Та тези проверки са доста редки и почти винаги се търси отговор само на един от възможните въпроси.

Има една група от хора, които отговарят за снимките(счетоводството) като цяло. Когато бизнеса ти достигне определен размер, твоите снимки и клипчета трябва да бъдат одобрени (одитирани) от специалисти. Та тези специалисти издават публично мнение относно достоверността на твоите снимки. Те отговарят за фотографията като цяло - одитори.

Хубавата част е че ти си избираш тези одитори и ти им плащаш.

Друга хубава част е че техните мнения са почти еднакви и почти никой друг освен тях може да разбере за какво става въпрос.

Не хубавата част е че с тези одитори са работи много трудно, врат ни носа на всякъде, искат какво ли не и не са изобщо евтини. Тях също ги проверяват и изобщо тегава работа.

Та да манипулираш силно и до неузнаваемост своите снимки и клипчета е много трудна и много скъпа работа. Нестига, че и самото заснемане си е скъпа работа. Фотошопа е табу, пък си и личи от далеч.

Та работата на счетоводителя приключва с изготвянето на финансовите отчети (снимките). Точни снимки добре свършена работа.

Но дори и снимките да са точни към момента на снимане, то тези които вземат решения на база на снимките могат да се подведат.

Представете си новогодишна снимка на амбициозен и беден културист. Снимката е във фитнеса, неговата мускулна маса е огромна, гол е до кръста и е силно нацепен. Културиста кандидатства за голям заем за участие в световното първенство. Кредиторите го оценяват по снимките като перспективен, отпускат му заема, но в деня преди световното първенства културиста загива, защото е консумирал свръх-доза нискокачествени химикали. Та имаме ли проблем в този случай със новогодишната фотографията или не? Ясно е че всичко не може да бъде заснето на една снимка, но човека почина от изневиделица?

Светът става все по сложен и по сложен. Много хора си мислят, че като увеличат обема на снимките (финансовите отчети) ще им станат ясни много повече неща. Това е така но само до един момент. Е колко можете да разберете за един човек от фейсбук?

Нека да навлезем по-подробно в проблематиката на финансовия одит практикуван на българска територия.

 

Тайната рецепта на българското кисело мляко

Независимия частен външен одит се появява в  България скоро след въвеждането на пазарна икономика в страната. Интересно е че според мен професията претърпява промени каквито спохождат и икономика като цяло.

Тъй като аз отраснах през 90-те имам спомени че бизнесът тогава беше локален/местен/ и управляван изключително от местни хора. С развитието на глобалните пазари в страната навлязоха и чужди фирми и съответно чужди одиторски компании.

Най-странно ми беше когато Данон отвори завод в страната. Френска компания ще ни продават българско кисело мляко. Струваше ми се невъзможно тази компания да успее. Както се сещате грешах доста. Данон не продават кисело мляко а йогурт и успяха да се наложат като най-голямата компания у нас.

Всички знаят че киселото мляко на Данон не е най-хубавото нито най здравословното истина е обаче че това мляко е по-хубаво от повечето кисели млека които се продаваха през 90-те и се бъркаха в гаражи.

Най-хубавото кисело мляко се прави от хора, които помнят рецептата и имат закваската, те обикновено си го приготвят при домашни условия. Много от домашно приготвените кисели млека не стават за нищо, но една малка част от тях са наистина качествени/е да развалят се по-бързо и нямат лъскава опаковка, но вкусът им е специален/.

Данон успяха защото знаеха най-добре как да произвеждат масов продукт със стандартно качество в големи мащаби. Никой в България не можеше да прави това.

В одита за разлика от производството на кисело мляко няма икономия от мащаба затова големите компании дойдоха и казаха че всички трябва да произвеждаме стандартен продукт, по техните стандарти и че трябва да се конкурираме по качество, като качеството се измерва единствено по това колко са спазени техните стандарти за одит.

Като цяло бумащината и формализирането на нещата се задвижваха все повече и повече, до днешното положение, в което ние се оценяваме кой прави по-добър одит по това колко хубава рецепта има. Е може ли да оцениш готвача само като му четеш рецептите и дали ако не е описал стъпка по стъпка всяко действие то той не може да готви?

Формализирането ни изяжда от вътре. Ние Не трябва да се конкурираме с рецепти а с нещо полезно /за това по-надолу/.

 

 

 

Докажи, че нямаш сестра

Да докажеш, че нещо НЕ съществува е невъзможно. Това е равносилно на да погледнеш навсякъде във вселената в един и същи момент и да заключиш че нещото го няма. Докато за доказването на обратното (че нещо съществува) е необходима само едно единствено наблюдение и толкова.

В правото са наясно с тази концепция и поради тази причина са въвели концепцията за „Невинен до доказване на противното“.

Поради тази причина тежестта, че нещо е грешно винаги трябва да пада върху обвинителя. Той трябва да докаже дори и с едно наблюдение че има грешка, одиторски доказателства че няма грешки винаги ще се непълни и недостатъчни по своята същност. Следователно и измерване на така нареченото „качество“ на база на такива доказателства е непълно, недостатъчно и безсмислено. Това „качество“ бюрократизира и изкривява процеса по одит, като отклонява вниманието от истински важните неща.

Въпросника за измерване на „качество“ на одиторските услуги е малоумен. Той съдържа 90 въпроса (или 180 въпроса) за наличие на одиторски доказателства. На които се отговаря с Да, Не и Частично – дописват се и документите за доказателства. 50% от въпросите са свързани с планиране и приключване на работата. Ако имаш до 95% Да - си отличник. Ако имаш под 95% Да - имаш несистематични или систематични пропуски.

Къде е проблема? Какво доказваме?

 

Научните изследвания се правят, горе долу по следния начин: Формира се една основна хипотеза и след това се формира втора(алтернативна) хипотеза, която отхвърля основната. От този метод могат да се получат два вида грешки.

  1. Грешна позитивна – където грешно сме предположили, че нещо съществува, а то не съществува.
  2. Грешна негативна – където грешно сме предположили, че нещо не съществува а то всъщност съществува.

Основната хипотеза, която одиторите декларират е че финансовите отчети дават вярна и точна представа за финансовото състояние на одитирания обект. Грешна позитивна би било ние да сме заключили че отчета е верен, а това да не е така. Това се доказва просто, като се покаже грешката/грешките в  отчета(снимката), а не грешките и достатъчността на одиторските доказателства. Грешна негативна би било ние да сме заключили че в отчета има грешки, а това да не е така. Това отново се доказва просто, като се покаже как докладваните грешката/грешките всъщност не са грешки.

Толкова. Това е. Стига с тези проверки на рецепти.

 

 

Що е грешка?

Тук стигаме до една формулировката на термина грешка.

Счетоводните отчети се изготвят на база счетоводни стандарти и в тази връзка, което не е разрешено в тези стандарти би следвало да е грешно. Разбира се описването на икономическата реалност е непосилна задача за който и да е и по тази причина в повечето стандарти са заложени и принципни постановки, като достатъчност, предимство на съдържанието пред формата, същественост, последователност и др. Целта на тези принципи е да сложат правилата в контекст и да дадат възможност за отклонение от правилата при нужда.

Грешка за ползвателите на отчети(снимки), обаче би било нещо съвсем друго. Грешка за тези ползватели би било несъответствие, което ги е подвело да си направят грешни изводи и да вземат грешни решения. Тази грешка пада върху плещите на ръководство, счетоводители и одитори при положението че те са знаели за нея или е имало възможност да знаят за нея при изготвянето и одитирането на отчета.

Поради горното може да съществуват счетоводни грешки, които не са грешки за ползвателите и обратното грешки за ползвателите, които не са грешки за счетоводителите. Второто често се постига чрез сложни комплицирани икономически схеми, в които никой не може да се ориентира и да прецени рисковете(например финансов отчет от 2000 страници на международна холдингова структура с дружества по целия свят).

Както една маса може да бъде измерена в педи, така и една педя може да бъде измерена в маси(нула цяло и нещо си…). Или както одиторите измерват грешките във финансовите отчети, така и грешките във финансовите отчети измерват одиторите. Нищо повече, нищо по-малко.

Одиторска Грешка – съществено несъответствие в историческата финансов информация, което е имало доказан негативен ефект върху ползвателите на финансови отчети. Както казахме грешката може да е грешна позитивна и грешна негативна(като вторите се срещат доста рядко в одиторската практика).

---------

Казахме че грешката е несъответствие с норми и разбирания и тя има измерим негативен ефект. Дефиницията на природата за грешка е обаче нещо съвсем различно. За природата грешно е нещо което няма да оцелее. Точка. Природата изобщо не се интересува от стандарти, правни закони, „качество“, комисии, комитети и т.н. единственото, което я интересува е оцеляване и продължаване на живота.

За да оптимизира шансовете си за оцеляване природата прави и пуска всевъзможни експерименти и се опитва да направи всички възможни грешки. С времето някои грешки се оказват по-верни, а други по-грешни. По-грешните излизат от генетичния фон, няма етика, признателност, социален статус и т.н. Природата не иска да рационализира и преценява грешките предварително, тя ги пуска и който оцелее, оцелее. Така се учи, така се развива.

И ние се учим предимно и основно с опит и грешка.

Да се опитваме на намалим грешките до минимум е не само глупаво, но и изключително опасно. Единственото важно е ефекта на грешките и то ефекта им в реална обстановка. Някои вещества в малка доза са лекарства, а в големи са отрова.

 

Разпределението на нещата у живота

През последните няколко десетилетия се случиха радикални промени и много хора не можаха  да усетят техния характер. Светът от локален стана глобален. Нека обясня какво значи това.

Светът през повечето от времето е бил локален, всичко е ставало в рамките на малки общности с редки епизоди на кратки взаимоотношения с други такива общности. Имало е малки проблеми в общността, но най-големите заплахи са идвали отвън.

В общността нещата са били разпределяни стандартно/нормално/ . Повечето неща в живота все още са рапределени стандартно: височината, интелигентността, кръвно налягане и оценките в училище.

Стандартното разпределение се характеризира с това че повечето единици са около средата и една минимална част от тях са по-малко или в повече от средата. Пример. Средният ръст на членовете на ИДЕС е 1.74 . Като видиш един член на ИДЕС и предположиш че е висок 1.74 вероятността да сбъркаш с много е малка. И с колко най-много да сбъркаш  +-30%?

Неразбирането идва от това че има някой неща у живота, които са разпределени екстремно.

Това са повечето социални неща : пари и богатство, големината на градовете, интернет трафика, популярността на песните, размера на пожарите, размера на епидемиите и др.

Представете си един стадион в БГ пълен с хора и техния следен ръст. Ако се опитате да го познаете няма да сгрешите с много, дори и най високия човек на земята да е на стадиона. Сега се опитайте да познаете тяхното средно богатство. Намисляте си идно число обаче после ви казвам че Бил Гейтц е на стадиона.

Когато имаме екстремно разпределение средните стойности не ни говорят почни нищо.

Колкото по стандартна, общо-европейска и глобална става нашата професия толкова по екстремно ще е разпределението в доходите. Победителите ще обират всичко.

Това може би не е толкова голям проблем в спорта и музиката, там победителите се сменят на няколко години, но финансовия одит е свързан с рискове.

Голямата четворка одитират компании, които  докосват милиарди хора по света. Проблем в отчетите на тези компании би означавало световен проблем. Голямото е различно, няма как да подхождаме с едни и същи стандарти към толкова различни компании.

Най - справедливите системи са не тези в които резултатите са разпределени по-равно а тези в които никой не може да се задържи на върха.

 

Кибиците трябва да си мълчат

Беше хубав слънчев ден  и аз реших да се поразходя из парка пред Народния Театър, по-точно играеше ми се шах.  Отидох при шахматистите, нямаше много хора и някакси успях да убедя един гросмайстор да изиграе една партия с мен. Играта започна добре за мен, като си развих добре фигурите, но след време масата на която играехме беше обиколена от минаващи кибици. Хората гледаха, някой си шушукаха и немалко хора ми подсказваха директно, като съветите им варираха от пълни глупости до полезни ходове. Започнах да им се дразня и обърках един ход и......... загубих.

Шибани кибици, защо просто не млъкнете. Ще си играя шах по интернет.

Поздравявам майстора и ставам ядосан от масата, поглеждам в страни и гледам кибиците са наобиколили друга маса. Ама тези кибици са по различни, пазят пълна тишина. Странно. Какво става?

Отидох до шахматната маса и видях че там хората играят шах като залагат пари.

Кибици – хора даващи непоискани съвети без да залагат нищо или по-лошо, залагайки чужди пари.

На кибиците им е изгодно да са кибици, но тяхната работа никога няма да е достойна.

Кибици са политици, журналисти и за съжаление част от одиторите. Хора даващи непоискани съвети без да залагат нищо.

Е да има и междунарадно признати кибици има и месни такива и трябва да им плащаме ,но това не променя факта.

Искаме кибиците да се конкурират честно, да вършат качествена работа и да ги уважават в обществото. Това няма как да стане.

Ама кибиците трябва да си документират цялата работа и има комисия за надзор над кибиците, която им  проверява кой по каква рецепта готви. Е може ли да оцениш храната по това колко подробна е рецептата на готвача?

Одиторите издават мнения, които никой не чете и не взема на сериозно също както мненията на кибиците в парка.

Кое е обратното на  нископлатени кибици, които се състезават по рецепти в глобален мащаб.

Ами много просто високо платени играчи, които си залагат главата на локално ниво.

Как да постигнем това:

Контрола върху контролиращите одитори трябва да е само върху поетите рискове.

Одиторските  застраховки са напълно ненужни. Могат ли одвокатите да застраховат някой кмет, че няма да навреди на гражданите?

Одита трябва да премине от професия по издаване на стандартни мнения към професия по управление и поемане на рискове свързани с финансовите отчети на клиентите. Или ако фирма претърпи значителна санкция свързана с финансовите и отчети и тез рискове не са били споменати в издадените одиторски доклади то одитора би следвало да заплати 1% от санкцията/примерно/.

Това може да изглежда страшно за нас като гилдия, но това е единствения начин да изхвърлим одиторите поемащи огромни рискове и да повишим нашето заплащане съобразявайки го с бизнес рисковете.

Финансови одит, като финансова услуга - сравнение

Та финансовия одит е услуга свързана с доверието и верността на финансовите отчети. Това доверие се опитва да лежи един широк спектър от значения – от това, че числата са събрани правилно, през това че зад операциите има документи, към цялостната идея че финансовите отчети дават вярна и точно представа за финансовото състоянието на бизнеса. Или с други думи казано, че от фотографиите можеш в голяма степен да заключиш що за човек е сниман.

Това е доста амбициозно и силно твърдение и за да бъде постигнато и оправдано (дори и частично), одиторите използват статистически методи за тестване, проверки и извадки. Проблемите идват от факта се статистиката може само да определи конкретни измерими рискове, а несигурности остават неизмерими.

Да сравним някои браншове с които  финансовия одит има определени сходства:

Нотариусите – гарантират достоверност на сделки и документи межди 2 страни. Техните проверки са фактически и ясно дефинирани. Организирани са  локално.

Застрахователите – поемат индивидуален риск на клиентите си, като го разпределят вероятностно на много  клиенти.

Издатели на опции – дават правото но не и задължението на клиента да си купи или да им продаде определено нещо на определена цена. Имат ограничена печалба и неограничена потенциална загуба.

Лекари – помагат на пациентите си да са здрави.

И един сектор с който одита няма почти нищо общо, а би трябвало -  Ресторантите.

Характеристика Финансови одитори Нотариуси Застрахователи Издатели на опции Лекари Ресторанти
Същност на  услугата Верен финансов отчет Достоверни документи Разпределяне на рискове Поемане на рискове Лекуване на хора Изхранване на хора
Измерими рискове и неизмерима несигурност Работи и с измерими рискове и с неизмерима несигурност. Само измерими рискове Само измерими рискове Само измерими рискове Несигурност Несигурност
Стандартизирана услуга Стандартен доклад, стандарти за одит Да Да Да Не, общи практики Не, общи практики
Разпределение на резултатите и агентите Екстремно, поради размера на клиентите Стандартно, поради децентрализация на услугите Екстремно поради капиталите Екстремно поради капиталите Стандартно Стандартно
Кой може да спечели от лоша услугата “Shorts” Държавни органи и засегнати чрез закон. Почти никога Клиенти и засегнати чрез закон. Почти никога. Клиенти – основен бизнес Клиенти – основен бизнес Пациенти чрез закон. Много рядко Клиенти чрез закон. Почти никога
Потенциална максимална вреда от лоша услуга Огромна финансова вреда в световен мащаб Голяма финансова вреда на месно ниво от единична сделка Огромна финансова вреда в световен мащаб Огромна финансова вреда в световен мащаб Голяма здравна вреда на ограничен брой хора Минимална здравна вреда на ограничен брой хора
Етичен Кодекс Световен Български Личен Не Български Не
Индивидуална репутация в обществото Предимно висока Предимно висока Средна Непознати са Висока Всякаква
Вероятност за индивидуален фалит Минимална Минимална Средна Средна Минимална Максимална
Устойчивост и систематични проблеми в бранша Ниска устойчивост и големи систематични проблеми Висока устойчивост Държавни намеси при фалит Няма в България Винаги ще го има Винаги ще го има
Как се измерва качеството на услугата Преглед от колеги и държавен орган Клиенти Клиенти Клиенти Пациенти Клиенти има и звезди

 

Какво бъдеще ни чака?

Светът и България като част от него се променят ежедневно с безпрецедентна скорост. Информацията е по-бърза и експоненциално повече от когато и да е било в историята. Същото може да се каже за парите, хората и много други социални феномени.

Нека погледнем отблизо тези глобални процеси, случващи се в световни мащаби, но и в България в частност.

централизиране

В икономическата теория и практика се е наложил термина „икономия от мащаба“. Същността на този феномен се състои в идеята, че  по-големите по мащаб единици имат възможност да спестяват от своите разходи на единица продукт само защото са по-големи. Те просто разпределят своите фиксирани разходи (например наеми, лицензи, административни разходи и др.) върху по-голяма база (повече продукция).

Та много неща в икономиката могат да се случат само при определен мащаб. Строят се магистрали само ако ще минават определен брой коли, печатат се вестници само ако ще има определен брой читатели и т.н.

Прокламираната от икономисти, политици и журналисти „икономия от мащаба“ в комплект с процесите по глобализация водят до силни процеси по централизация на власт, хора и ресурси.

Съвременните икономически и социални процеси водят до неравно, екстремно разпределение на резултатите или с други думи победителя взема всичко.

  • В интернет има стотици милиони уебсайтове, но 99% от трафика е от 10-тина сайта
  • Хората се струпват в около 10-тина мегаполиса по света.
  • 95% от богатството по света се притежава от 1% от най-богатите
  • Всички ритаме футбол, но само 100-тина човека изкарват 95% от парите давани на футболистите и т.н.

България също преминава през процеса на централизация и то с пълна сила.

  • Над 50% от фирмите в България са регистрирани в столицата,
  • 50% от работещите българи се трудят в най-големите 5% от работещите компании в страната
  • Тези компании имат средно стотици пъти по-вече приходи, капитали и служители от колкото по-богатата половина от останалите български компании
  • Gini индекса на България е най-високия в Европа

С две думи най-голямото ще става още по-голямо.

Застаряване и здраве

Поради намалената раждаемост и намаляването на детската смъртност, населението живее по-дълго, но неговата структура се измества към от предимно млади хора към предимно възрастни индивиди.

Съвременната медицина има значителни постижение при опазването на нашето здраве. Необоримо доказателство за това е справянето с детската смъртност. Основен проблем при здравните и социалните дейности си остава намирането на подходящ икономически модел.

Българският здравен модел на финансиране е също някакси сбъркан. Борба за направления и предписване на лекарства за които най-много се лобира са порочни практики правещи впечатление на всеки. Те водят до притеснителни системни изкривявания с големи мащаби.

Най-бедните прослойки на населението вече страдат от затлъстяване, а не от глад (изключение все още има само в Африка). Това заедно с голямото увеличаването на алергиите, хипертониите и канцерогенните прояви се дължи на масовото навлизане на всякакви химически вещества в ежедневието ни. Да, всичките тези химикали, не ни убиват мигновено, но за да оценим тяхното истинско влияние върху нашите организми, често се налага да мине един значителен период от време (бяха нужни десетки години за да се забрани използването на олово при битовите продукти).

Индустриализацията, урбанизацията, химическата индустрия и съвременния начин на живот, оказват негативно влияние върху здравето на всички нас.

Живеем повече и ставаме все по-болни и по-болни.

 

комуникации и медии

Информационната експлозия и новините в реално време вкарват объркване в възприятията на населението. Електронните игри, хазарта, рекламите и кредитите оказват силно влияние върху текущия фокус на потребителите. Всички масово е ексклузивно се фокусират върху настоящето. С други думи задоволявай всички твои потребности от всякакво естество СЕГА, независимо от цената. Вземи си заем за почивка, изтъркай билетче на късмета, смени си телефона с последна версия такъв и т.н.

Съвремието ни стимулира да търсим незабавна обратна връзка. Минаваш нива, получаваш звездички, коментари, лайкове, имейли и всякакви инстантни съобщения.

Борба за внимание се води на всички медийни фронтове. Това отново е съпроводено с експоненциално повече информация от която 99% е шум. Гледаме спорт, хай-лайф новини, играем на електронни игри и всичко това е за да задоволим вътрешната нужда от реализирането на нещо значимо, да участваме в една епична победа пък било и то чужда такава.

Контактуваме по-между си хиляди пъти повече, но качеството на тези контакти е многократно занижено.

Доверието и работата върху дългосрочни и значими цели стават наистина рядко срещани.

Стабилност и статут

Изброените досега тенденции на експоненциален ръст на информацията, засилено движение на хора и капитали и силно централизиране на ресурси, водят след себеси и състоянието на липса на стабилност + загуба на влияние на досегашните институции.

Хората сменят своята работа по-често от всякога. Бизнеси се създават и фалират по-често от всякога. Всякакви дипломи и сертификации са загубили многократно своята стойност и значение.

Хората се объркани и не знаят на какво да се уповават и какво да очакват от утрешния ден. Всичко това разбира се се експлоатира от медиите и политиците, които градят своята репутация върху основите на всеобщ страх, объркване и криво-представена действителност.

Промяната е най-сигурното в нашето съвремие.

Стремеж към по-добро бъдеще

В предишната глава описах основно негативните аспекти на нашето съвремие, защото смятам че дефинирането на проблемите е основем подход за идентифициране на възможности и добавяне на стойност като цяло.

В тази глава ще се опитам да систематизирам един подход и мерки със справяне с някой от проблемите на модерните ни времена.

Правилен мащаб

В предишната глава говорихме за икономическата теория на „икономия от мащаба“. Моето виждане е че тази теория пропуска две основни характеристики на нашата действителност.

  • Светът е ограничен от към ресурси и в тази връзка, всеки растеж има своите граници. Досега човечеството се справяше с границите на икономическия растеж благодарение на иновациите, но все пак и иновациите може би имат своите предели.
  • По сериозната специфика е че всеки физически растеж е свързан с т.нар. фазови промени (от гъсеница в пеперуда, от вода в пара, сбор от молекули в живо съществото). С други думи една система, като премине определен мащаб и определено ниво на комплексност, то тази система става нещо съвсем друго, нещо по нищо не приличащо на предишното си състояние.

Голямото е не само голямо но то е и различно.

В социалния свят има две сили – една която кара нещата да се групират и да стават големи и една друга която кара нещата да се стремят към хаос. Тези две сили са в постоянна борба.

Колкото по-голяма става една система толкова по-вече се увеличава хаоса в нея и съответно в един момент тя колабира. Това е естествения развой на нещата.

Проблемът е че глобалните организации, крият глобални рискове. Ние трябва да намерим правилния мащаб, която намалява общия риска на който сме изложени. Колко би ни струвал един проблем в ГМО културите, в продуктите на Nestle, с аспирина или във facebook?

Истината е че по-малките по мащаб системи оперират по-ефективно  и устойчиво от големите такива. Колко са недоволните от здравното си обслужване и колко са недоволни от денталното си обслужване? Защо най-добрите ресторанти в света не са вериги?

 

Устойчиво Децентрализиране

Централизираните системи са комплексини организации ръководени от едно главно управление. Това им свойство говори, че те не могат да бъдат разделение на половина например без да изгубят основните си свойства и съшност.

Как природата се бори с проблемите на  растящия мащаб? Основно оръжие в тази борба са фракталите. Това са структури които са установили нетривиално самоподобие със собствените ѝ части. Малкото прилича на по-голямото, по-голямото на още по-голямото и всичко прилича на цялото. Като примери могат да се посочат формата на листата на папратите, формата на броколите, снежинките и др.

Както споменах освен процеси на централизиране, около нас кипят и процеси на децентрализиране. Много от тези процеси се случват в дигиталните среди, като софтуера с отворен код и децентрализираните крипто-валути.

Социалните процеси по (де)централизация имат три измерения:

  • Архитектурна (де)централизация – от колко субекта се състои системата (хора, фирми, компютри и т.н.)? Напускането (повредата) на колко субекта, системата може да понесе?
  • Политическа (де)централизация – колко индивида или организации контролират системата?
  • Логическа (де)централизация – дали системата изглежда, като един монолитен обект или по-скоро като аморфна маса? Ако разделим системата на две равни половини, дали те ще могат да функционират самостоятелно?

Можем да се опитаме да ги нарисуваме тези измерения на графика:

Но защо има смисъл някои системи да се децентрализират:

  • Намаляване на световните рискове
  • Устойчивост и здравина на системата
  • По-справедливо разпределение

Изграждането на устойчиви децентрализирани системи е модерна и сложна сфера в която се работи много, въпреки това ние едва бегло започваме да разбираме, как работят тези процеси.

Проба и грешка

Един основен метод на работа и иновация, на който не се обръща достатъчно внимание(или поне гласност) е метода проба-грешка. В  същността си той седи в основите на всяка научна иновация, прогреса и дори еволюцията.

Пробата и грешката са основен инструмент за откриване и оползотворяване на възможности. В социалния домейн - правенето на грешки в лабораторни условия рядко носи полезна информация за действителността. Въпреки това менажирането на размера на експозициите ни си остава най-силния ни инструмент за оползотворяване на грешки.

Хората имат естествена ненавист към грешките. Ние просто биологически ги възприемаме зле. Организмът ни е настроен да се чувства зле от грешките. Доказано е например, че хората имащи проблеми с хазарта не се стремят да максимизират печалбата си а да максимизират броя на печалбите. Една загуба по нашата емоционална скала се равнява средно на 2,5 печалби.

Но възможно ли е да имаме много наброй загуби, малко на брой печалби и крайният ни резултат да е положителен. Ами разбира се че ДА. Стига само загубите да са на малка стойност, а печалбите на голяма. В повечето случаи така работи нашето съвремие.

Как работи на практика системата проба-грешка. Просто се използват много итерации. Стартира се с много наброй  опити в най-различни посоки и дори невероятни варианти (защото светът е прекалено комплексен и многообразен за нашите модели) и след това малкото оценени, като успешни се доразвиват.

Истинската свобода и прогрес се крият в пробите и грешките. Цялата еволюция работи по този начин.

В подкрепа на тезата ми за правилен мащаб: Системите с много и малки по мащаб субекти могат да си позволят хиляди, дори милиони пъти повече грешки от системи с няколко огромни субекта.

Време

За да реализираме принципа на „проба-грешка“ освен менажиране на нашите залози (инвестиционна експозиция), трябва и време (достатъчно итерации за да натрупаме база за изводи). Всичко това идва в противовес на нашето желание за незабавна обратна връзка. Едни от най-трудните дейности са се превърнали спестяването, дългосрочното инвестиране и работата по дългосрочни проекти с неясен срок на изплащане.

В противовес на новите технократи, които са склонни да използват най-новата технология само защото е нова идва един феномен документиран като „Линди ефектът“. При нещата които имат свойството да умират,   естествено с минавене на време, техния очакван бъдещ живот намалява (един мъж на 30 се очаква да живее по-вече от един мъж на 60).

Какво става с нещата които не умират, като идеи и технологии? При тях „Линди ефектът“ казва че бъдещия очакван живот е пропорционален на изминалия живот. С други думи технология на 2000 г. е по-скоро вероятно да я има още 2000 години, а технология на 10 години е вероятно да оцелее още 10 години.

Една прогноза: след 100 години е по-вероятно все още да използваме вилици и по-малко вероятно да използваме клетъчни телефони.

Не може две жени да родят едно дете за 4.5 месеца - трябва си технологично време.

Буфери

В по-предишната глава разбрахме, че еволюцията оптимизира използвайки проба-грешка. Сега една по-тривиална задача: успяваме да спестяваме по 100 лв. на месец от нашите доходи, имаме нужда от почивка след 1 година, кола след 3 години и апартамент след 10 години. Как най-оптимално да разпределим нашите спестявания?

Ясно е че най-вероятно ще има само за почивка. Решаването на такава „лабораторна задача“ е напълно безсмислено. Светът е прекалено шарен (комплексен) за да пробваме да оптимизираме по този начин нашите спестявания. Най-рационалното е че ние просто трябва да трупаме буфери.

Трупането на буфери от излишен капацитет е обратния процес на оптимизиране на системите. Буферите ни помагат да преодолеем нашата невъзможност да прогнозираме точно бъдещето. Те са естествен механизъм за справяне с грешки, непредвидени и екстремни обстоятелства (например нашите дробове могат да събират 2 пъти по-вече въздух от колкото обикновено се нуждаем).

Природата е натрупала буфери от свободен капацитет в нашите органи, като естествен механизъм за оцеляване в непредвидени ситуации. Просто НЕ  ПРЕоптимизирайте.

Личен Залог

Модерни съвременни професии : политик, брокер, журналист, мениджър в голяма организация. Какво е общото между тези професии? Всички те са един вид посредници и в повечето случаи работят за чужда сметка и за чужд риск.

Оптималната стратегия на тези посредници е да максимизират своята комисионна , което може да е свързано с реализирането на текущ доход на техните поръчители. За да максимизирайки своята комисионна и текущата доходност на своите клиенти, тези посредници често постигат това като излагат клиентите на големи, скрити бъдещи рискове. Рискове които ще настъпят когато те няма да са тук.

Това се нарича Агентски проблем. Политики които ще дадат резултат след 4 години независимо от тяхната възвръщаемост, не се прилагат защото ще са в мандата на другиго. Така модерната корупция, също е проявление на агентския проблем. Брокерите на недвижими имоти са стимулирани да продадат имота на висока цена, защото тяхната комисионна е % от нея. Мениджърските бонуси също са обвързани с реализираните текущи резултати.

Посредниците при агентския проблем имат фиксирана доходност и ограничена (минимална) загуба (най-много да си изгубят работата). Когато става въпрос за огромни средства, власт и влияние тази рискова експозиция е просто недостатъчна.

Справянето с агентския проблем може да се реализира чрез комбинация от два подхода:

  • Намаляване на централизацията – описано в предишните глави
  • Включването на по-голям личен залог при тези посредници

Кибиците в парка, гледайки шах не изразяват гласно своето мнение когато  се играе за пари. Даже им е забранено. Лобистки идеи често ни се подават като обществено полезни такива от уж безпристрастни субекти.

Явния личен залог е естествения механизъм за справяне с агентския проблем.

От Двуличието към Съвремието

Истината е че досега аз бях двуличен към вас. В ранния етап на моята кариера, аз съм работил за големите корпорации и за Голямата Четворка. Тези хора са ми дали много, там съм се научил на неща на които никъде другаде не бих могъл да се науча. Тези хора са били добри с мен и сега аз говоря че тези същите хора са проблема?

Та тези хора знаят 5 пъти повече от мен за одита и счетоводството. Та тези хора работят 5 пъти повече от мен. Та тези хора имат семейства, подчинени и екипи. Та тези същите хора са ме приели и са ми помогнали да се изградя като специалист. Та аз съм бил един от тях.

Разберете. Аз уважавам (повечето) от колегите ми, които работят в корпорациите и съм им благодарен за всичко и нямам проблем с тях.

Имам проблем с корпорациите, които те представляват.

 

Както казах – голямото е различно. Колегите от Голямата Четворка са скрили (волно или неволно) своята идентичност, ценности и име под корпоративния бранд. Ще кажете че това е цената да си на върха, плюс това те работят 5 пъти повече от мен, имат 5 пъти по-голям екип, имат международно ноу-хау и достъп до технологии които аз никога няма да имам.

Пиша тези редове в момент, когато целия свят е заразен от вирус. Този вирус е световен, той достигна до всички нас за няколко дни и (ще)промени радикално живота ни. Това е един глупав, елементарен организъм, който ни предизвика това, възползвайки се от нашата дълбока свързаност и мобилност.

Нито технологиите, нито големите данни, нито усърдната ни работа, нито интелигентността ни ни помогнаха, кой знае колко при борбата с него. Единственото нещо което можахме да направим е да се децентрализираме до колкото е възможно, да намалим нашата свързаност, да станем по-локални.

Светът разбира по трудния начин, че голямото е различно и ще трябва да тръгне пак в обратна посока към изграждане на самоиздържащи се, устойчиви и локални системи.

 

Международните стандарти на растеж, риск-мениджмънт, висока обвързаност и задлъжнялост ….

 

Ще се сменят с международни стандарти за устойчивост, поемане на рискове, локалност и достатъчност.

 

Та носителите на финансовия вирус в Света са Най-Големите Корпорации и Голямата Четворка. 4-те големи счетоводни фирми (+ някои други) поемат най – огромните финансови рискове, които НЕможете да си представите и когато рисковете се сбъднат, никаква документация, никаква рецепта, меморандум няма да се приеме за извинение. Никакви данни, отработени часове и папки с тестове няма да са оправдание, че не сте писали за огромен риск, който се е сбъднал и е засегнал милиони хора.

Това значи ли че професията е обречена и че трябва да „пускаме кепенците“.

Може би има надежда, може би трябва „Да преоткрием професията“. Това последното е точно обратното, което нашия дълбоко-уважаван, корпоративно-шлифован, политически-коректен председател има в предвид.

 

Предложения:

  1. Да се напишат (осъвременят старите) „Български одиторски стандарти“
  2. Всички одиторски доклади да са лични (от физически лица) и да няма корпоративни брандове по тях. Дали да има одиторски дружества, не съм сигурен?
  3. Да не позволяваме да ни ръководят „кибици“, колкото и добри медиатори да са. Под "кибици" имам впредвид хора, които не упражняват професията активно. Колкото и добри намерения да имат тези хора те не са изложени на същите рискове като останалите. Генерал, който не си рискува кожата в битка е просто мениджър.
  4. Да продължаваме да работим за вярно и честно представяне на счетоводната информация с акцент към ползвателя, а не стандартите като самоцел.
  5. Да спрем да измерваме как „управляваме рисковете“ с документи, процедури, комисии, „обхвати“ и „рецепти“
  6. Да спрем със стандартизираните одиторски доклади. This is not commodity.
  7. Да оценяваме „качеството на одита“ само и единствено по издадените одиторски доклади, какво има в тях и какво няма в тях. Сегашното „качество и докладване на одита“ е като звездите в хотелите – при една световна криза, значението им е почти никакво.
  8. На КНПРО препоръчвам да дефинират ясно пред обществото кои точно рискове следят, за да не последват нашата съдба и да станат ненужни

 

Не одиторите не сме кибици. Ние оценяваме рисковете на нашите клиенти и преценяваме дали можем да ги поемем, намалим или да не ги поемем. Който е поел огромни рискове за сметка на обществото трябва да си плати, когато те се сбъднат (защото рисковете и несигурността се виждат само като се сбъднат).

 

Докато писах тези редове съм използвал един не научен език пълен с недотам точни сравнения и епитети. Това изобщо не променя силата на аргументите ми и позицията ми, както и повратността на момента.

За последните 30 години Светът се промени много, сега отново сме на ръба на фазова промяна. Никой не знае дали ще минем към течно или газообразно състояние, въпросът е че нещата вече са други. Много от членовете на ИДЕС (Институт ня дипломираните експерт счетоводители)са възрастни хора (без да влагам никакъв лош смисъл в това), много от членовете на ИДЕС са дами (без да влагам никакъв лош смисъл в това), тези обстоятелства може да ви карат да определите моите идеи като прекалено радикални, рисковани, арогантни и невъзможни за изпълнение.

 

Да помислим какви рискове можем да поемем, какви рискове не можем да си позволим и какво искаме да оставим след нас.

 

 

Иван Петков