Човешките взаимоотношения са много сложно нещо, човешките правила и закони са сложно нещо.
Първото поражда второто и после второто се мъчи до изправи, оправи и прероди първото.
Взаимоотношенията са си богата работа, хората се свързват ( и развързват) помежду си със всичките си сетива и на най-различни нива. От друга страна законите се опитват да лимитират, ограничат и рамкират тези взаимоотношения: първо в чисто текстова форма и второ с помощта на забрани, наказания и евентуално, стимули.
Със законите ние търсим платоничен идеал на справедливост, честност, всеобщ просперитет и спазване на базови права. Разбира се това никога не е напълно постижимо, защото един текст никога не може да предаде и опише всичко случило се, камо ли пък да покрие всичко възможни варианти на случване.
За неспазване на нормите с право се обвиняват:
Местната култура и манталитет. Възможно ли е законите ни да са хубави обаче просто манталитета ни да ни бута в законо-нарушаване? Или пък е по-вероятен втория вариант, законите да не описват правилно текущото ни състояние и текущите ни културни потребности?
Контрола по спазването. Възможно ли е законите ни да са хубави обаче просто шайката управляващи да не искат да наложат тяхното спазване за да не загубят своята власт и пари? Със сигурност е така! Но възможно ли е законите да не са толкова хубави, а по скоро усложнени до степен че всички да сме виновни и шайката управляващи да налагат законите избирателно?
Липса на синхрон и взаимодействие между нормите. Възможно ли е нашия нишов закон да е прекрасен и перфектен, но другите закони да не го разбират и да не искат да се подравнят спрямо него? Или пък сме създали един законов франкенщайн, който има перфектни индивидуални части – мускулести ръце, черни очи, гъста коса, но накрая е едно гротесно същество, което ще убие своя създател?
Има много случаи на потъпкване на закона с цел защитаване на общи, държавни, системни интереси.
Законното потъпкване на закона се наричат „ретроактивни законови промени“. При тези промени държавата ти казва че сегашния закон вече не важи и че трябва да приложиш новия закон все едно е важал в миналото, все едно си знаел. Често става въпрос да върнеш законно придобити пари на държавата.
Блестящ български пример за едностранни промени на милиони ипотечни договори, бе отмяната на Софибор индекса. При тази случка, Банкерите едностранно замениха една нула с друга нула в договорите за заеми на милиони хора, без да ги попитат и често без дори да ги уведомят. Вярно е че досега тази правна промяна не се е отразила върху ипотечните вноски на заемателите, но самата методика на изпълнението на корекциите по договорите беше едностранна.
В крайна сметка има и юридическото понятие „форсмажор“, което дава право на отмяна, разтрогване на вече сключен договор при екстремни външни обстоятелства.
Няма начин, трябва да има закони и някакъв общ ред, но законите никога няма да са всеобхватно изчерпателни и справедливи едновременно. В момента живеем в тирания на експлицитно описаното.
Не се депресирай, ще напиша книга как трябва да е…