Административен сън в лятна нощ

Настоящата статия разказва, как ние като хора и общество сме построили нива, слоеве от социални абстракции базирани на власт, добруване и икономически растеж, как тези слоеве живеят и се надграждат и какви опасности крие това за Цялото.

Нека да разгледаме един конкретен пример, който е по близо до мен като опит и знания, и въпреки своята конкретност аз вярвам, че този пример от живота на тежкия номенклатурчик ще е много показателен за социалната ни среда, като цяло.

Да речем, че две извънземни от различни планети са дошли в България, харесало им е тук, ние сме говорили с тях, изследвали сме ги и сме решили да им дадем Българско гражданство. Извънземните се срещат едно с друго и решават че искат да си помагат помежду си и на други българи чрез труд, знания и услуги.

Идва администрацията и им обяснява:

  1. За да си разменяте труд, знания и услуги трябва:

    1. да работите с пари и да сложите цени на услугите

    2. да издавате фактури

    3. да сключвате договори

    4. +много други

    5. да имате фирми , които да

      1. плащат данъци

      2. +много други

      3. водят счетоводство и да изготвят финансови отчети

        1. проверка на финансовия отчет от одитор

          1. контрол над одитора от

            1. одиторски стандарти

            2. компютърни системи

            3. ИДЕС и 4-те негови съвета

              1. Контрол на ИДЕС от КПНРО

                1. Контрол на КПНРО от Парламента

                  1. Избор на народни представители от гласоподаватели и нашите извънземни

Както виждате ние сме построили слоеве от слоеве от слоеве от административни абстракции, които да опосредстват нашите социални взаимоотношения.

Всяко ниво на абстракция (аз лично работя 4-то ниво на абстракция – проверка на финансови отчети) се бори за живот, власт и значимост, като налага правила, тълкува ги, поставя свои дефиниции и всичко това към по ниските нива на абстракции.

Когато се случи някакво голямо лошо събитие в обществото, ние казваме че някакво ниво на абстракция не си върши работата и му слагаме повече контрол и съответно създаваме ново ниво на абстракция в нашата йерархична и взаимно-преплетена структура. Структурата би трябвало да се саморегулира чрез пари, власт, гласуване и протести, които по своята същност са абстракции от първо ниво.

Та всяко ниво на административна абстракция описва само една малка част от реалността под нея или с други думи сънува своя си сън. Административната реалност наподобява нещо на фантастичния филм „Inception“ , който представя как едни мисловни хакери навлизат в съня, на съня, на съня, на съня, на съня на своята жертва.

Проблема идва от това че дори да познаваме много добре „х“-а или ниското ниво на абстракция, това не ни говори почти нищо за f(f(f(f(x))))-а или по високото ниво на абстракция.

Представете си, че сте вътрешен човек, и имате достъп до всички сценарии на филми, които Нетфликс ще изкара в следващата година. Оценявате сценариите, като страхотни : какво ви говори това за цялостното качество на предстоящите филми, какво ви говори това за предстоящата гледаемост на тези филми, какво ви говори това за потенциалните приходи на компанията, какво ви говори това за потенциалната печалба на компанията и накрая какво ви говори това за бъдещата цена на акциите на компанията. Мисля че се досещате – почти, почти, почти, почти нищо.

Условие за здрави и устойчиви институции е работата с малко на брой и по-ниски нива на абстракции.