През 80-те години, управниците на комунистическа България, в унисон с техните куестове за преизпълняване на петилетки и съревнование с капиталистическия запад, решават да създадат и въведат национални стандарти за качество в различните индустрии . Целта на българския държавен стандарт (БДС) е да въведе ясни и точни, количествени и качествени измерители, които да гарантират еднородни и хубави продукти.
По\-възрастните хора с умиление си спомнят, какви качествени стоки е имало по времето на комунизма. Истината е че оскъдните стоки предлагани в магазините ще бият съвременните им еквиваленти по много от важните показатели, като например киселото мляко и бирата по онова време се вкисваха буквално за няколко дни, но бяха по\-истински и по\-полезни. В допълнение на това в модерните капиталистически заводи тайно е заложена идеята за “планираното остаряване”, чиято цел е максимална печалба от целия жизнен цикъл на продукта. С други думи \- правят ги визуално хубави, но да се чупят по-бързо.
Връщаме се в комунизма, та тогава си имаше оскъдица, оскъдица на сравнително качествени масови продукти. Това качество обаче, за съжаление на бюрократичния апарат, не се дължеше толкова на разписаните централизирани БДС, а най-вече на неефективното производство, прикривано от централизираната икономика. Та през комунизма всички цени и доходи се определяха от държавната бюрокрация. Също така нямаше безработица и всеки работеше за каквото е учил и където му се нареди. В една такава среда, никой не измерваше индивидуални печалби и доходности, защото идеологията учеше че те трябва да се разглеждат само на национално ниво. И така тази социалистическа среда доведе до състояние при което се инвестираха огромно количество хора и капитали (които даваха малко енергия) за да се произведат малко количество стоки със сравнително добро качество.
20 години след падането на комунистическия режим и хората вече започват да се “парят” от пазарните изкривявания на капитализма. Като пример за такива са:
– прекалено голям избор
– “планирано остаряване” \- споменахме го
– брандове и евтини имитации
И така у хората в България, естествено възникна носталгията по “старото” качество. Недалновидни бюрократи и предприемчиви корпорации, решиха да пробват да монетизират тази “носталгия” и да върнат старите БДС, експериментално за масовите хранителни стоки. Та този БДС експеримент се провали много бързо. Корпорациите и потребителите разбраха, че БДС облагодетелства неналожили се брандове и че “качеството” винаги е различно.
* * *
През комунизма хората почти не сравняваха продукти. Въпроса беше дали имаш или нямаш (дали имаш варбург или москвич беше маловажен въпрос). Капиталистическото изобилие бързо промени това мислене като сравняването на стоки се издигна на пиадестал и стана основен показател за статут, качество и даже добродетелност( рециклиране, детски труд и т.н.) .
Та основните характеристики по които се сравняват стоките са цена и качество. Второто както казахме, е едно изключително индивидуално, субективно и комплексно занимание… Да поговорим малко за елементарното и очевидно сравняване на цените, лесна работа, всеки може да събира и изважда, всеки може да си сметне дохода и печалбата, всеки може да извади покупките от продажбите. Та тази елементарна работа се извършва от скучните счетоводители.
Светът стана глобален и в този нов свят, шепа на брой корпорации, произвеждат еднородна продукция, която достига до всички точки на планетата. Та печалбите на тези корпорации, трябва да се мерят с еднакъв аршин и така се създават международните счетоводни стандарти, които се пишат, тълкуват и прилагат от международните счетоводни корпорации (big4).
По един естествен начин корпорациите, които целят максимални печалби и продажби, подпомагани и консултирани от корпоративните счетоводители започват да мислят все по-сложни и по-сложни бизнес транзакции при които става все по-сложно и по-сложно да се види с просто око истинската печалба. В крайна сметка измерването на печалбата става не по-малко субективна и комплексна дейност от измерването на качеството. Всичко това по един естествен начин довежда до ниско доверие във финансова информация и почти никакво доверие в хората които я съставят и проверяват (счетоводители и одитори).
Ние като счетоводители объркахме до неознаваемост простото измерване на печалба, а сега ще се борим да измерваме екологичния отпечатък върху Планетата?