Съществува конфликт между традициите и Прогреса, между това, което е работило (в миналото) и това което ще ни развива за в бъдеще, между устойчивостта, идентичността, експлоатиране на постигнатото и откривателството, експеримента и растежа.
Физическите граници и лимити започват да се виждат и очертават все по-ясно и по-ясно. Колко територия има на Земята. Колко хора могат да живеят на Земята. Колко чипове могат да се произведат. Колко информация може да се съхрани и запише. Колко енергия можем да генерираме.
Изглежда, че Откривателството почва да разходва много бързо своето ракетно гориво и не се знае дали ще може да достигне открития Космос. От друга страна знанието, отношенията, връзките, комуникациите, изглежда да имат хо-голям потенциал за растеж от физическото и материалното.
На свой ред работещото статукво и традициите също се променят, видоизменят, еволюират, развиват се и са нагаждат според обстоятелствата.
Което те е направило успешен, няма да те задържи на върха, но иновациите, откривателството и авантюрите се финансират само и единствено от вече успялото.
Консервативно е да дадем на технологията време. Да оставим „линди ефекта“ да заработи.(Той гласи, че вероятностния живот на една технология да се ползува е равен на изминалия живот на тази същата технология. Или ако таблетите са ползват от преди 10г по-вероятно е да ги има още 10г. и ако ядем с лъжици от 2000г. , по вероятно е да ядем с лъжици поне още 2000г.. ). Това Не значи, че не трябва да сме пионери, а че е по-вероятно да сме неуспешни пионери.
Консервативно е в областите, които не разбираме съвсем (повечето) да се придържаме към традициите, а в областите в които имаме опит и експертиза да експериментираме по-смело.
Но най-консервативно е да си запазим „копчето за подивяване“. На английски език на дивите животни им викат „wild“, а на тези които са били домашни питомци и са подивели в някакъв момент им викат „feral“. Ние не можем да станем wild“ защото прекалено много сме се самокултивирали, прекалено много работим в нематериалния свят на идеите, прекалено много сме мозъци. Това което ни остава е да съхраним със зъби и нокти способността ни (да можем генетично!) да подивяваме (пре извънредни обстоятелства). И не си мислете, че всички домашни животни могат при нужда да станат feral – прасето може, кокошката не, коня и магарето могат, кравата не.
Съвременния човек преминава от стремеж за търсене на знание, към стремеж за познаване на функционалностите на все по-сложните му там инструменти.
Успешни животни са и бройлера и кравата и френския булдог и голдън ретрийвъра, но ако няма никъкъв шанс, при никакви обстоятелства да „подивееш“ значи си четвърт-човек, значи не си консервативен, значи си „early adopter“, значи си ресурс!