Е, много се краде в България! Само ако премахнем корупцията в страната и всичко ще се оправи! Всички политици са корумпирани! Хубави са ни законите, ама не се спазват! Крадат от народа, крадат европейски средства и т.н.
Това са сравнително верни твърдения с малка практическа стойност. Целта на тази статия не е да защитава корупцията, а да покаже, че много неформални отношения се брандират като корупция с цел чужди печалби, които пък, носят от своя страна други скрити рискове.
—
Корупцията в своята същност представлява нерегламентирани приходи. Или с други думи постъпления, които са различни от законно установените. Корупция практикувана от много хора показва, че законите в съответната юрисдикция не съответстват на общоприетите норми и/или че услугата която се получава е с трудно оценимо качество което варира в огромни диапазони (последното ще обясним по надолу).
Как се нарича дребната корупция (нерегламентирани приходи) – нарича се бакшиш. Бакшиш-икономиката е една паралелна система за оценка на предоставена допълнителна (субективна)стойност. Има цели отрасли които са част от бакшиш-икономиката, като най-известните са сервитьорството, таксиметровите услуги, ремонтите и прочие. Характерно за тези услуги, че входа в тези гилдии е лесен, работата е привидно лесна, но пък отговорностите, придадената стойност и скритите рискове са огромни. Кой и как ти сервира храната? Кой и как те транспортира? Кой и как ти оправя дома и автомобила?
Държавата от своя страна, вижда всички свои граждани по един силно редукционалистичен начин, (включително и тези участващи в бакшиш-икономиката), главно и единствено, като единици плащащи данъци.
Може ли въобще и трябва ли изобщо да бъде „изсветлена напълно бакшиш-икономиката“? Както се досещате, аз съм строго против това. Има много и най-различни опити да се направи изсветляване и всички тези опити са били или неуспешни или са понижили качеството и потреблението на съответната услуга. Таксата сервиз води до стандартна услуга в ресторанта, изсветляването на ремонтите значително повишава цената им. Защо да не можеш да кажеш на някой таксиметров шофьор, „Спирай апарата и карай към морето?“. Самото заплащане в тези професии предполага, че ако си слаб професионалист ще взимаш минимални пари, а ако си голям професионалист ще взимаш минимални регламентирани пари и колкото си изкараш от бакшиши.
Бакшиша е свобода!
Явно проблема е само и единствено в едрата корупция. Всеобщо прието е корупцията да е при държавните служители, а тази при бизнеса (обикновено местния такъв) да се нарича Олигархия. Корупция има и в големите корпоративни структури също – пример за това е че служители на Тутър са продавали синя отметка за официален профил по 15000 долара бройката. Както виждаме става въпрос да процедура с неясни критерии и големи мащаби.
Характерно за корупцията е че тя описва едни сложни, местни неформални взаимоотношения, които немогат напълно да бъдат обхванати от ясно измерими законови разпоредби.
Колкото по количествено точни искаме да са нашите критерии, толкова повече ще печелят , филмите на Марвел, хотелите на Шератон, храните на Нестле и бирата на Каузберг.
Плащането на леко по- високи цени на местни велможи може да ни погне с местна експертиза и подкрепа в трудни моменти в стил „Пиши на пирона“. Никой не става пророк в своето село.
Конкуренцията също може да създаде големи неформални икономически отношения дори и в силно регулирани и хуманни сектори. Пример за това са шефовете на по-малки болници, които в борбата си да привлекат за няколко часа на седмица, качествени лекари, са склонни да им дават пари на ръка. Единствения начин да легализират плащанията на тези пари е да си документират, че те (шефовете) са ги взели и така да понесат обществената отговорност от високите доходи.
Борбата с корупцията може и да е опасна и крива и от това трябва да ни е страх. Борбата с корупция в повечето случаи е политически реваншизъм.
Ако всичко е прозрачно и публично нещата ще са справедливи. Ами ако всичко и прозрачно и публично, всички ще купуваме само и единствено от най-голямата компания с най-ниски цени, което може да поради други скрити, трудно измерими рискове.
Ако имаме здрави информационни системи и контрол по малко хора ще могат крадат. Така е, но концентрацията на данни може би крие рискове от по малко на брой, но огромни по размер злоупотреби. (Данните ни във Фейсбук и Гугъл)
Ако много хора контролират, всички останали и така никой няма да злоупотребява. Контрола е скъпо нещо и много забавя процесите(ръчния). Липсата на доказателства не са доказателства за липса.
Контрола на парите ще подобри системата. Един сектор където по мое мнение дребната корупция беше изкоренена, това е пътната Полиция. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не подобри сигурността по движението по пътищата (няма спад в броя на катастрофите и смъртните случаи по пътищата ).
Борбата с корупцията винаги се превръща в политически реваншизъм!
Корупцията трябва да е до 10% (Какво не му харесвате на Костов)! Всичко над 20% е изнудване и шантаж!
Който не обича бакшиша е враг на свободните хора!!!
Местите, локални (било и то неформални)взаимоотношения трябва да са с малко предимство пред международните, глобални такива!
Единствения ефективен и устойчив начин за борба с корупцията е : намаляване на мащабите !!! От колко хора ща вземеш 10%?